МАГНИТНА ВРЪЗКА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА + СПИРАЛАТА НА ЛЮБОВТА

 МАГНИТНА ВРЪЗКА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА

- Джон Бейнс :  Науката за любовта

 

Всички хора притежават магнитна сексуалност, макар и в първична и необработена форма. Истинският „магнитен коитус" е цялостен полов акт, осъществен чрез физически и магнитен обмен. Тези, които нямат необходимото познание, могат да постигнат единствено първичен „магнитен контакт" между половете. Този тип „първичен магнитен коитус" е само имитация и карикатура на истинския магнитен съюз.

Първичният магнитен коитус притежава известно сходство с цялостния съюз. И в двата случая може да има магнитен сексуален контакт, като мъжът и жената не знаят това, без какъвто и да е физически контакт. Много хора общуват сексуално само чрез телесна близост.

Жената изпитва постоянна нужда от магнетизма на мъжа, докато той се нуждае от нея физически. От магнетична гледна точка, жената получава, а мъжът дава. За мнозина е трудно да разберат значението на думата „вамп", отнасящо се до чувствена жена, пристрастена към флирта. Тя действително изсмуква мъжкият магнетизъм, той я поддържа и подмладява. Мъжете, които й се възхищават, не съзнават, че тя отнема част от собствения им магнитен заряд.

Не всички магнитни обмени са от вампиричен тип. Магнитният обмен е нормален и настъпва дори при двама души от един и същ пол, макар и не винаги на сексуално ниво. Двама мъже, които се ръкуват, срещат или прекарват известно време заедно, разменят магнетизъм с еднаква полярност. В този случай няма сексуален обмен- явлението прилича на вече споменатия пример със застоялата вода, но в случая то противодейства на загниването. Чрез този обмен на магнетизъм с еднаква полярност „застоялата вода" се задвижва и, така да се каже, се „насища с кислород", като самият магнетизъм се обновява при условие, че между двамата съществува приятелство и че са хора със здрава, уравновесена душевност, без отрицателни магнитни заряди.

Жената изпитва постоянна потребност от мъжкия магнетизъм и тази нужда е подчинена на закона на живота в херметически смисъл, тъй като „животът" е сблъсък на две магнитни сили с различна полярност. Жена, чийто магнетизъм е пасивен или женски, получава активната сила на мъжа, която на свой ред поражда нова енергия, щом срещне женска полярност. Мъжът задоволява потребността си от пасивната женска сила единствено чрез физически контакт с жената, защото за разлика от нея той може да поглъща пряко, чрез физическа близост, съвсем малко магнетизъм.

Ще споменем мимоходом, че ако мъжът използва презерватив, половият контакт за него е само мастурбация от магнитна гледна точка, защото по този начин не получава никакъв магнетизъм. Същото не важи за жената, тъй като тя, както вече казахме, не се нуждае непременно от физически контакт, за да поглъща магнетизъм. Тя може да го приема чрез осмоза или тясна близост. В рискови ситуации обаче това не трябва да бъде причина да не използваме презерватив.

Вредата, причинена от мастурбацията, не се крие само в създаването на „магнитни демони", но и в отделянето на голямо количество магнетизъм, който е невъзстановим. Резултатът е противоположен на този при нормалния коитус, с който се постига равновесие. Онанизмът причинява голяма загуба на магнитна енергия, което засилва опасността от някои тежки болести поради отслабване на жизнените сили.

При онези групи жени, които по една или друга причина са лишени от мъжка компания, се наблюдават много заболявания, защото жените се нуждаят редовно от мъжкия магнетизъм. Тъй като женската природа е насочена към приемане, а не излъчване, когато жените само споделят магнетизма си без да има обмен, настъпват всевъзможни невротични и хистерични заболявания. Техният магнетизъм няма активен или положителен стимул и поради това се натрупва и „застоява". Не достига необходимият за него кислород (мъжкият магнетизъм). Поради тази липса малки или големи групи жени, изолирани от мъже, проявяват силно съперничество помежду си, което присъства скрито, дори когато са добри приятелки и взаимно се уважават. Този несъзнателен антагонизъм обикновено е толкова силен, че е трудно да се запази съгласие и сплотеност, и често възникват ожесточени спорове. За разлика от жените, в мъжките групи, като приемем нормалните изключения, преобладава другарство, взаимна помощ и стимулиращо съперничество. Изразът, според който жената е „ябълка на раздора", погрешно се тълкува като съперничество между мъже заради жена, докато всъщност проблемът е свързан с магнетизма. Ако има магнитен глад - нещо, което настъпва в група жени, живеещи заедно, се получава нервно неравновесие и те несъзнателно започват да подражават на мъжете. На повърхността излиза техният двайсет и пет процентов мъжки фактор и те стават много агресивни. Обратно, мъжките групи обикновено разменят неприлични разкази за действителни или измислени сексуални приключения и така с въображението си заместват физическата потребност от жена. Едно любопитно явление настъпва под въздействието на алкохола. Той стимулира онази част от другия пол, която всички носим в себе си. Когато жените пият прекомерно, те стават необикновено агресивни (мъжка характеристика), а мъжете - учудващо сантиментални (женска характеристика) и често плачат.

Интересно е да отбележим какво става с единствения мъж в група жени. Във всекидневните си отношения с тях той изпитва постепенно отслабване на психологичната си мъжественост или магнитната си сексуалност и постепенно придобива женски черти, става нерешителен, слаб и колеблив. Ако тази ситуация продължи дълго, резултатът е толкова силен, че настъпва импотентност. В този случай мъжът се превръща в единствен източник на мъжки магнетизъм за групата жени, които поради присъщата си потребност от положителния полюс поглъщат неговата магнитна сила и го оставят празен и изтощен.

Този пример важи с още по-голяма сила в семейство, където жена с доминиращ характер има прекомерна власт върху съпруга и синовете си. Проблемът възниква почти неусетно, ако мъжът е стеснителен и неуверен, а жената има силен, властен характер. Тя постепенно поглъща неговия магнетизъм, а той става все по-женствен и покорен. От друга страна, съпругата придобива мъжки черти, става строга и деспотична, защото магнитната сила, която извлича от мъжа, смущава и разстройва психиката й.

Същото се случва със синовете на такава майка. Ако по някаква причина те не са достатъчно устойчиви, у тях ще се изградят женски характеристики и е възможно да възникнат сексуални отклонения. Тази ситуация става далеч по-сериозна, когато липсва бащата, майката е вдовица или разведена и върху нея пада цялата тежест и грижите за семейството, особено ако тя самата има властен характер.

Вярно е, че има и други проблеми, например Едиповият и кастрационният комплекс, които могат да причинят загуба на мъжки качества у мъжа по други пътища и да станат причина той да възприеме пасивна женска роля, като така постепенно загуби активния си магнетизъм.

Когато в брака съществува равновесие, посочените смущения не възникват, а вероятността двойката и децата да се развиват хармонично е много по-голяма.

Жената зависи от магнетизма на мъжа, а той - от това да я притежава сексуално. Женският пол има дълбока потребност от активен магнетизъм. Мъжът изпитва силен физиологичен подтик да притежава жената, като по този начин освобождава силата на човешкия Ерос, натрупана в него. Когато тази енергия бъде потискана и трупана дълго време, тя може да прелее и да се прояви в извращение на емоциите и въображението или чрез отклоненията, характерни за садомазохизма. За жената е много по-лесно да запази целомъдрието си, защото тя непрекъснато получава задоволство от своя тип магнитен секс, стимулиран от силите, които извлича от заобикалящите я мъже. Същото нещо обаче не се наблюдава при мъжа, който е неспособен да поглъща съществени количества магнетизъм без действителен физически контакт. Въздържането е лишение, което мъжът трудно понася, защото еротичното налягане постепенно се натрупва и достига равнище, което може да засегне нервното и хормоналното равновесие.

Жената подсъзнателно знае тези явления - в тях се крие истинската причина за женското кокетство. Тя се стреми да бъде колкото може по-привлекателна, като използва най-съблазнителните дрехи, грим и украшения, но не за да търси съпруг или мъж - истинската й цел е „лов" за магнетизъм. Желанието да буди възхищение е не само средство да поддържа самочувствието си, но и подсъзнателен стремеж да поглъща мъжкия магнетизъм, който получава, когато стане център на внимание и възхищение от страна на мъжете.

Има „вампове", които прелъстяват мъжете с единствената цел да изсмукват техния магнетизъм. В някои случаи те съвсем ясно изцеждат и унищожават мъжа емоционално и психически. Нещо по-лошо - щом жената-вамп види, че мъжът е безжизнен и изпразнен, тя веднага го напуска, защото той вече не я интересува. Трябва да се подчертае, че копнежът на жената за магнетизъм действа на практика според вътрешните й качества като човешко същество. Ако е издигната като човек, тя никога няма да бъде „унищожи-тел на мъже". Обратно - ако е амбициозна, безскрупулна, меркантилна, ако й липсват висши женски качества и е физически привлекателна, тя може лесно да се превърне в „човекоядка". С това поведение тя си нанася огромна вреда. Ако основната цел във връзката й с мъжа е да отнеме магнетизма и портфейла му, тя принизява женския архетип, божествената пораждаща сила на природата. Като естествен резултат от това поведение, а не като наказание заради него, тя рано или късно трябва да плати за алчността си. Този тип жена „губи душата си". Тя трябва да се задоволи с лош заместител на душата, съставен от откъслечни, слепени и опетнени остатъци от силите, които е погълнала. Тук стигаме до необходимостта да обясним тайната на женската душа, което ще сторим на следващите страници.

В сферата на магнитните отношения между мъжа и жената трябва да разгледаме магнитните полярности и влиянието им, като анализираме инстинктивните, психичните и мозъчните полярности. Мъжките и женските качества се изразяват различно в органите на всеки пол. Мозъкът, например, при жените е активен и с мъжки характеристики, докато при мъжете е пасивен, с женски характеристики. Освен това, жените са женствени в сексуално инстинктивен смисъл, но клиторът е с мъжка полярност. Мъжете са мъжествени в сексуален смисъл, но простатата има женска полярност. Както при мъжа, така и при жената сърцето е андрогенно - то притежава качествата на двата пола или двете полярности.

Този ключ към загадките на взаимоотношенията на двойката ни разкрива защо мъжът разчита интелектуално на жената. Мозъкът е матрицата на мъжа и той остава интелектуално стерилен, докато не бъде психично оплоден от жената. Може би това е една от причините, подтиквали средновековния рицар да търси дама на сърцето си. Тя трябвало да бъде женствена, да вдъхновява благородния рицар и да опложда неговата интелектуална матрица, за да твори в областта на разума. Тази динамика обяснява и привидните различия в произведенията на някои поети и писатели, когато по някаква причина се разделят с любимата си и започнат връзка с друга жена. Въздействието понякога е толкова силно, че те напълно губят блясъка, присъщ на творбите им преди раздялата с първата жена. По-късно, в зависимост от съдържанието на мозъка на новата жена, творбите на такъв мъж се свеждат до ритуален акт не по отношение на културното, техническото и професионалното им изпълнение, а що се отнася до качеството, чувствителността, разбирането и дълбочината. Разглеждан херметически, мъжът не е творец в света на разума и се нуждае от съюз с жена, за да създава в тази сфера. По същия начин жената не е творец в сферата на инстинктите й за тази цел се нуждае от силата на мъжа.

Това обяснение показва, че наред със създаването на деца от плът, между мъжа и жената могат да се зародят много други неща. Този възглед сочи и голямото значение на обучаването на човешката двойка, която според степента на познание, хармония, човечност и качество, може да има сублимиращо или разрушително въздействие върху индивида.

Съвършенството на енергията в двойката може да извиси всеки от двамата до небето, да го хвърли в ада или да го държи неопределено дълго във възможно най-блудкавото чистилище. Много мъже никога не постигат определени цели, защото нямат необходимата подкрепа, за да използват силата на волята си за действителното си осъществяване. Когато Архимед изрича думите: „Дайте ми опорна точка и ще повдигна света", той няма предвид физическата страна на нещата, а едно езотерично херметическо понятие. Лостът в това сравнение е волята на мъжа, а опорната точка - жената.

ФРИГИДНОСТ НА ДУШАТА И СЕКСУАЛНО-ДУХОВНА ИМПОТЕНТНОСТ
Колкото по-сложни обществено-културни и икономически изисквания поставя животът, толкова повече мъже и жени влизат във физическа връзка, по-близка до сношаването при животните, маскирано като любов. Жените свеждат вродената си способност да зачеват в тесните рамки на тялото, а мъжете се превръщат в животни, ръководещи се от тестисите, а не от мозъка си. Женствеността се смесва с утеруса, а мъжествеността с фалоса. Колкото „по-вагинален тип" е една жена (тоест, жена, която мисли с вагината, вместо с мозъка си), толкова по-привлекателна и желана изглежда тя. Колкото по-фаличен е един мъж, толкова по-привлекателен е той за женския пол.

Общоприетата представа за вирилния мъж не е нищо повече от карикатура на истинската мъжественост. Обикновено вирилният мъж се представя с голяма физическа сила, с малки или ограничени интелектуални способности, почти изцяло лишен от емоционална и духовна чувствителност. Физическите характеристики засенчват неговите морални и лични качества. Често той е представен като агресивен насилник, но истинската морална смелост му е непозната.

По същия начин жената, която въплъщава идеала за женственост, притежава голяма физическа красота, великолепна анатомия и способност за силна страст, но духовните и човешките й качества рядко се ценят. В най-добрия случай тя получава някои субективни и абстрактни оценки, например „много чувствителна, много женствена, много способна" или „издигната". Понякога се обсъждат интелектуалните, професионалните или творческите й способности. Нищо обаче не се споменава за душата и вътрешната й същност, може би защото за повечето хора тези понятия са малко известни и много неясни. Общо взето хората се мъчат единствено да разберат „какво притежава един индивид", а не какво „представлява" той от човешка гледна точка. Те разглеждат материалните и психологичните притежания, а не вътрешните духовни качества. Тази погрешна представа за истинската вирилност и истинската плодотворност довежда до доста слаби имитации на женственост и мъжественост, като се отделя особено внимание на гениталните области.

Гениталната любов е причината, поради която съюзът между мъжа и жената е лишен от сила и равностоен на съвкуплението при животните. Днес истинската криза на двойката се състои в загубата или липсата на сублимираща „духовна сила" зад съзидателната мощ на любовта. (Духовна сила означава постигане на високо равнище на съзнателност. Функционирането на такова равнище позволява на индивида да прояви в по-малка или по-голяма степен силата на „божествената искра чрез мозъка си". Божествената искра е самият дух, духовната същност на индивида или първичната интелигентна енергия, която го одушевява). Вследствие на това мъжът и жената прогресивно дегенерират в любовния съюз, вместо да регенерират силата си. Думата „дегенерация" според речника означава „упадък на качествата на вида, расата или потомството". Ето какво настъпва, когато любовният съюз не е подкрепен с духовна сила. Видът неизбежно губи висшите си качества и става невъзможно да си ги възвърне.

Материалистите, които вярват във всесилността на материята и не приемат никакви абстрактни доказателства и аргументи, изобщо не могат да проумеят тайните на щастието в любовта и мнозина ще умрат с убеждението, че след смъртта няма нищо. За тях любовта е само преходно удоволствие, лишено от друг смисъл освен възпроизводство или генитално задоволство. Тези думи не са предназначени за тях, а само за онези, които са в състояние да надхвърлят предразсъдъците и неизменността на убежденията си и честно и искрено се стремят да разберат истинската действителност. Те са за онези, които могат да се издигнат над личната предубеденост и да достигнат цялостно разбиране - за хората, притежаващи депрограмирана интелигентност, която не се спира пред интелектуалните бариери на вида, а прониква в загадката на звездното познание. Звездното познание безкрайно превъзхожда земното и е запазено само за истински духовните. Средствата за постигане на такова познание се разглеждат в други книги от Тази поредица. Духовността не е религиозна мистична абстракция, нито случаен повод за халюцинации. Тя е висша степен на еволюция, победа над отчуждението и халюцинациите, тоест качество, което съответства на по-високия полюс в еволюционния път на хомо сапиенс. Притежаването на духовна сила означава постигане на истинските възможности на човешкия вид. Такова развитие липсва при повечето човешки същества и се дължи на колективната интелигентност на животинския вид, известен като хомо сапиенс.

Пряка последица от фригидността на душата е, че жената отдава единствено тялото си. Душата й отсъства и е далеч, тя не участва в съюза на двойката. Най-очевиден резултат от тази фригидност е дълбоката незадоволеност на жената, тъй като тя напразно търси реализация чрез неподходящи средства за физическо удоволствие, физическото удоволствие, вместо да й донесе трайно вътрешно удовлетворение, я кара да се чувства все по-празна и я принуждава да се впусне отново в същия затворен кръг. Тя натрапливо търси вътрешно щастие, но никога не го намира в обикновения физически коитус, защото само физическият оргазъм не е достатъчен да изпълни вътрешния й свят. Единствено оргазмът на равнището на душата, с участието на душата, може да я доведе до пълно развитие и постигане на цялостност като жена.

При женския пол душата се определя като „женска енергия на природата, въплътена в жената", което обуславя душевната й структура. Душата е център на елементалното й състояние на жена. Тя е най-високото равнище на сексуална диференциация. Тялото изразява биологичните различия, но елементалната душа я превръща в истинска жена, тя е мястото на нейната истинска женственост. Ето защо участието или отсъствието на душата е от такова значение в любовната връзка. Цялата разлика се състои в присъствието или липсата на душа по време на акта, това е разликата между духовното оплождане или духовната пустота на коитуса, между истинското щастие и вътрешната празнота вследствие на половия акт. Ако душата не участва в съюза, той ще си остане само физически, дори когато съществува дълбока емоционална привързаност. Тук се крие тайната на женското щастие, това е единственото средство, което предотвратява и лекува неудовлетвореността и разочарованието.

Но трябва да анализираме и ролята на мъжа, който изпитва същия конфликт като жената. В неговия случай фокусът е повече върху духовната сила, отколкото върху душата, защото природата е дала съвсем различни качества на мъжа и жената. Мъжът представлява мъжкия елемент в природата - духа, а жената - женския елемент, душата. Точно както истинската женственост се крие в душата й, така центърът на мъжката вирилност или мъжественост е в духа - източник на същностната му енергия. Обелиските и колоните в храмовете на различни религии и философии през всички епохи са белези на това търсене на духовна сила.

В резултат на материализма живеем в свят, изпълнен с мъже без духовна сила и жени, неспособни да раждат. Невежеството на философията, повърхностният израз на религията и егоистичното утилитарно поведение твърде често са определящи в човешкото съществуване. Ето защо двойките нямат необходимата сила да създават действително висши деца, които да поведат човечеството към по-добра съдба. Двойките предават на потомството си дефектните елементи на ментални състояния, вдъхновени от схващането „око за око, зъб за зъб".

Дълбоко в себе си жената повече от всичко желае да отдаде душата си на мъжа, за да му принадлежи не само с тялото си, а и с висшата си женственост, която макар и невидима, е непокътната в първичното си състояние. Това желание е чисто инстинктивно или може би интуитивно и жената не знае как да го постигне. Тя е изправена и пред една сериозна пречка - за да постигне този тип висша връзка, трябва да намери партньор на сходно или по-високо ниво, мъж с „духовна сила". Мъжете от този тип са изключителна рядкост. Ето защо жената несъзнателно и непрекъснато подлага мъжа на различни психологични проверки. Тя се стреми да открие дали мъжът притежава известна духовна сила, дали заслужава „да получи душата й". Въпреки тези проверки и анализи, продължаващи цял живот, резултатът обикновено е отрицателен и жената умира „с девствена душа", тоест умира с чувство на неудовлетвореност, защото никога не е била оплодена на равнището на душата. Ако това оплождане бе настъпило, то щеше да я отведе до истинското й осъществяване като жена в резултат на пълния съюз на духа и природата.

На какво се дължи фригидността на душата при жената? Може би най-важният фактор е липсата на достойни мъже, на които да се отдаде, но другата причина се крие в егоистичното й отношение, в стремежа й да използва мъжа за собствена емоционална и финансова изгода. Поради неправилно възпитание тя развива фалшива скромност, себелюбие и чувството, че е „грешно" да се отдава сексуално, което води до различни психологични разстройства и я принуждава да отхвърли женствеността си. Жената може да е съвсем нормална от психологична гледна точка и същевременно да страда от фригидност на душата. Това е нещо, което се определя от нейната духовна характеристика - степента на будност на ума и съзнанието й. Актът на вътрешно отдаване, който е сходен на способността за зачеване като израз на силата на природата и актът на неотдаване се определят от вътрешната щедрост или скъперничество. Ако жената има несъзнателна материалистична представа за любовта, тя никога няма да изпита вътрешен подтик за истинско отдаване, защото всички пари на света няма да са достатъчни, за да я възнаградят. Но и да бяха, актът на отдаване пак би се свел единствено до отдаване на тялото, защото в менталния й свят липсва понятието за „отдаване на душата". Освен в някои редки случаи, фригидността на душата не е вродено, а придобито състояние, създадено от конкретни обстоятелства в живота й. Взаимодействието на тези елементи, наред със субективното умствено състояние на жената, са причина за потентността или импотентността на душата, а дори да притежава способността да отдава душата си, тя може да не срещне подходящия за тази цел мъж.

Истинското сексуално удовлетворение не се дължи - както често се мисли - на генитално стимулиране, а на съюз на духовно равнище. Когато такъв съюз настъпи, оргазмът, освен органичен, е още психологичен, ментален и духовен, като достига много по-дълбоки нива на човешкото същество. Всъщност обикновеният мъж и обикновената жена не изпитват истинско сексуално удоволствие в любовта, защото се съсредоточават върху физически средства, с които достигат в най-добрия случай емоционално ниво.

Простата истина е, че удоволствието и щастието принадлежат само на мъже и жени, притежаващи висши човешки качества и напълно развитата духовна сила на истински хора. Изобилстват обаче екземпляри от вида хомо сапиенс, които и в най-малка степен не могат да преодолеят състоянието си на „animalis sapiens и всъщност не са напълно човеци.

Според Библията, човешката двойка била прокудена от рая заради първородния грях. Възможно ли е този „първороден грях" да не означава нищо повече от обикновен сексуален контакт? Дали Библията няма предвид греха да изгубим духовността в любовта, да се принизим до чисто животински сексуален контакт? Раят не може да бъде върнат без одухотворяване на любовта, а това означава да я върнем на мястото, което по право й принадлежи.

ИСТЕРИЯ
Истерията е заболяване, при което страдащият се връща към по-ранни стадии в развитието си и възприема детинско и капризно поведение. Истеричното лице, независимо дали е мъж или жена, има ниска съпротивителна способност към фрустрация, тъй като вярва, че е всесилно. Истерикът несъзнателно мисли, че светът е създаден за него, а хората трябва да му се подчиняват и безропотно да задоволяват и най-малката му прищявка. Истеричният индивид, който е властен, взискателен и егоистичен, преувеличава ситуациите, като превръща дреболиите в големи проблеми. Той не позволява да му се противоречи и си служи с пресилени оплаквания, неконтролиран плач, драматични или театрални пози. Понякога търси съчувствие от другите, отправя към тях обидни нападки, проявява емоционална и физическа агресивност. Дълбоко в себе си той се държи като разглезено дете, което се мъчи на всяка цена да постигне своето.

Съществуват много видове истерия, които се изразяват в мними заболявания или физически болестни симптоми -например, истеричната бременност се проявява в надуване на корема, въпреки че няма истинска бременност. Истерията може да предизвика парализа и слепота и това показва колко далече може да стигне разстройство от този тип. Целта ни тук е да изследваме как истерията пречи на любовната връзка, като става причина за инфантилно и ирационално поведение на някой от партньорите. Според специалистите в тази област, истинската истерия се дължи на страх от кръвосмешение, на страх от сексуални връзки с родител от другия пол.

Във връзка с Едиповият комплекс и страха от кастрация, разгледани в предишните глави, лесно можем да разберем механизма на привличане и отблъскване, който често възниква в любовта. От една страна, налице е привличане към партньора, а от друга - отблъскване, когато той по някакъв начин символизира образа на бащата. Също така, тези комплекси обясняват театралния и сензационен характер на истерията - например, жената изпитва нужда „несъзнателно” да привлече вниманието на баща си и се мъчи с всички сили да дава воля на истерични пристъпи само когато може да разчита на подходяща публика. Закономерността на това явление е следната - няма истерия без публика; индивидът никога не изнася представлението сам.

Истеричната жена съвсем не е фригидна. Тъкмо обратното, тя е високо емоционална поради силата на потискането, тъй като половият акт й се струва изпълнен със заплаха от кръвосмешение. Поради това тя потиска себе си, докато даде воля на чувствата си по някакъв начин, който изглежда несвързан с причината за нейния конфликт. Потискането на либидото се изразява чрез емоциите.

От херметическа гледна точка, истерията е просто неправилно насочен поток енергия - все едно, че газовата печка вкъщи е свързана към водопровода и причинява наводнение. Либидото на истерика е блокирано, вътрешното налягане нараства, докато енергията се освободи по начин, считан за не толкова опасен (като кръвосмешението) или безобиден - чрез експлозивни емоционални състояния, лишени от каквато и да е зряла емоционална структура. Ако си послужим с херметически термини, между сексуалността и емоцията настъпва късо съединение, което предизвиква емоционална и нервна буря извън мозъчния контрол на лицето, сякаш кортексът е бил залян от внезапен прилив на енергия. Логичното мислене остава настрана и лицето постъпва ирационално. Повтарянето на това явление създава норми на поведение, които са малко или повече устойчиви и при наличие на необходимите стимулиращи фактори лицето се държи истерично.

Поради този неправилен вътрешен контакт, емоционалният център „краде" енергията на либидото и индивидът изживява оргазъм в сферата на емоциите. Поради размяната на нива, оргазмът настъпва в емоционалната, вместо в сексуалната област. Според херметическите схващания, истерията е емоционален оргазъм. Вследствие на това, либидото се оцветява с основните елементи на емоционалната смес. Древните гръцки философи твърдели, че за постигането на любовта е необходимо първо „да се почисти гърнето". Несъмнено става дума за сърцето, защото емоционалната система е център на страстите в индивида, където възникват всички комплекси, страхове, фрустрации и перверзни. Завистта, омразата, тревожността, страхът и фрустрацията са все потоци емоционална енергия.

Истерията поражда болезнена сексуалност и причинява изкривени подтици, чиито произход не е непременно в енергията на либидото, нито в същността на индивида. Те са само отражение на вътрешна нечистоплътност. В някои случаи истерията може да доведе и до крайно пуританство - когато човек несъзнателно усеща вътрешната си нечистоплътност, той се страхува и си самоналага пуритански правила.

Либидото е поначало абсолютно чиста енергия - човекът е този, който го опетнява или опорочава, често защото самият той е прекалено слаб, за да устои на латентните вредни влияния в живота си. Този процес ясно личи в случаите на хистерия във взаимоотношенията на двойката и често е свързан с ревност, която поражда разрушителни импулси. Ревнивият истерик си служи с най-грозни обиди и сравнения, мъчейки се да унижи другия, което предизвиква силна скрита перверзна сексуална възбуда, достигаща кулминация при истеричния пристъп на ревност.

Актът на сублимиране е противоположен на истерията. При сублимирането либидото се насочва към по-високи нива и постепенно губи своите „примеси", връщайки се към първоначалната си чистота.

Според херметическата философия, истерията е и промяна на магнитната полярност на човека, например при жените тя се причинява от „неправилен контакт" между сексуалния център и сърцето, защото клиторът, който има положителна мъжка полярност, поема управлението на половата система. При мъжете истерията се контролира на сексуално ниво от простатата, която е с пасивна женска полярност. При тях сърцето притежава и двете полярности, като женската му страна е свързана с женския елемент на простатата и се получава неправилна полярност. При жените сърцето също има две полярности, като мъжката страна е свързана с мъжкия елемент на клитора и пак се получава погрешна полярност. Поради тези неправилни потоци енергия хората излъчват животински магнетизъм, който нарушава психологическото равновесие. Същевременно такава магнитна загуба се предизвиква и от погрешното използване на творческата енергия. Когато индивидът потисне либидото си до такава степен, че го блокира напълно, наблюдаваме процес, напомнящ загниване поради липса на кислород. Магнетизмът на истерика е нездрав магнетизъм, лишен от висши жизнени свойства. Това състояние се разбира интуитивно от околните.

Най-доброто лекарство е „да почистим гърнето" - с други думи, да се пречистим чрез самоанализ и воля от всички негативни чувства, които изпитваме към другите и към себе си. Необходимо е и сексуално сублимиране чрез одухотворен полов акт, който да е естествен, съзнателен и чист. Какво представлява „чистият" акт? Това е акт, извършен след грижливо почистване на „гърнето на емоциите", освободен от вътрешни противоречия- при него човек не смесва секса нито с емоциите, нито с въображението, както става при „неправилните" физически контакти.

ВТОРА ЧАСТ
КАКВО Е ЛЮБОВТА
Най-после дойде време да разкрием какво наистина е любовта, така че читателят да получи по-дълбоко разбиране за нея. Няма да подражаваме на поетите, които говорят за романтични блянове, нито учените, които най-вероятно ще заявят, че става дума за хормони. Любовта не е нито самоизмама, нито ,.се ражда в сърцето", както твърдят много мечтатели. Няма да вървим по добре утъпкания път на хомо сапиенс, а ще четем отворената книга на природата, чийто закони са вечни и неизменни.

Природата е извън времето, културата, науката и морала. Тя е матрицата, в която нищо не може да се изобрети, защото всичко е заложено от самото начало. Това са имали предвид посветените в древен Египет, като са казвали: „Аз съм това, което съм, което е било, което е и което винаги ще бъде". Независимо от способността на човека да възприема и тълкува нещата, винаги е валял дъжд, винаги е съществувало земно притегляне, слънцето винаги е огрявало планетата, винаги е имало атмосфера, животни, растения и минерали. Земята си е останала кръгла, въпреки че хората били убедени, че е плоска. И най-големите съмнения не променят ни най-малко природното равновесие, защото природната истина е извън времето, тя е непроменлива, неизменна, ненарушима и безсмъртна. Ето защо природният закон за разлика от законите на цивилизацията е единственият вид мъдрост, който може да устои на времето. Земната наука има локален характер. Законите на природата съставляват „звездната наука", наречена „херметизъм" в чест на древния мъдрец Хермес Трисмегист, предоставил на човечеството фундаментални познания.

Ние ще следваме нишката на херметическата мъдрост или „звездната наука", за да разкрием тайните на любовта, задавайки си основния въпрос, чийто отговор търсим: „Какво е любовта?".

За да си отговорим, ще разгледаме всички възможности:

Любовта като универсална енергия

Любовта като универсална енергия е действаща съзидателна сила в целия космос. Ще я наричаме „Ерос"'- животворна енергия, която е същината на живота и поддържа съществуването на всичко във Вселената.

Любовта като телурична енергия

Любовта, проявяваща се като телурична енергия, е Ерос, който е специфичен за планетата Земя. Ще го наричаме „човешки Ерос". Това е силата, която предизвиква проявата на любовта.

Любовта като основна необходимост

Любовта е основна необходимост за човека. Всъщност подтикът да обичаме другите хора и на свой ред да получаваме любов е стремеж, съдържащ се в колективното несъзнавано от най-дълбока древност. Този инстинкт за общуване подтиква индивида да цени емоционалния контакт с другите и да се нуждае от тази сила. Жаждата да обичаме и да бъдем обичани е вродена.

Любовта като сексуална необходимост

Любовта като сексуална необходимост за човека е естествен резултат на самия човешки Ерос. Тази телурична енергия предизвиква физическото желание.

Любовта във взаимоотношенията на двойката

Любовта като взаимоотношение на двойката е проява на човешкия Ерос, проектирана върху необходимостта от допълване на двата пола.

Любовта като романтична фантазия

Любовта като романтична фантазия е само действие на „призрака на илюзиите", тоест на идеализирания образ в индивида. Когато индивидът се отдаде на илюзии, за да отвърне на подсъзнателните изисквания на „призрака на илюзиите", любовта настъпва като романтична фантазия.

За да се постигне цялостно разбиране на любовта като енергия, трябва да разгледаме два основни, неизменни принципа във Вселената - живота и смъртта. И двата съответстват на конкретни сили, а не на абстрактни идеи. Ако си послужим с термините на психоанализата, можем да наречем живота и смъртта съответно Ерос и Танатос. Тук ще си послужим с тези термини, защото са добре известни, но с уговорката, че в херметическата наука те съответстват не само на психологични понятия, но и на обективната и субективната енергия.

Ерос и Танатос са физически конкретни енергии, които действат в цялата Вселена. Космическият Ерос е универсален съзидателен принцип, а човешкият Ерос е онази негова част, която въздейства върху индивида и предизвиква различни прояви на любов. Любовта не е само абстрактна представа - тя е и конкретен вид енергия, който може да се открие в индивида, дори когато науката не свързва този вид енергия с любовта и твърди, че любовта е само абстракция. Силата на любовта е особен вид магнитна енергия, действаща в човека, а центърът й се намира в гръбначния стълб. Всъщност, вместо да твърдим „Обичам те с цялото си сърце", би трябвало да кажем „Обичам те с целия си гръбначен стълб". Енергията на любовта е магнитна сила, пораждаща любовен нагон, свързан повече с емоциите и чувствата, отколкото с мисленето. На следната диаграма са показани космическият и човешкият Ерос и техните аналогии:

фигура 4



ЧОВЕШКИ ЕРОС
Еротичната енергия представлява само част от космическия Ерос, който действа на човешко ниво, като предизвиква любовния подтик. Сексът и Еросът не са еднозначни неща, защото половите органи отговарят само на едно от нивата на проява на човешкия Ерос, който се изразява в посочените по-долу нива. Те могат да се разглеждат като спирала, която става все по-тясна към върха си, преминавайки от сексуалното към духовното.
1. Сексуално ниво

2. Емоционално ниво

3. Интелектуално ново

4. Ментално ниво

5. Духовно ниво
Тези нива определят разликите в качеството на любовта и степента на връзката й с животинската или истинската човешка природа. Засега ще остави настрана понятията фалшива и истинска любов и ще анализираме възможностите за съюз при човешката двойка. В спиралата на любовта има различни положения, както показват следните примери.

Повечето хора, които познават само физическата любов, се намират в основата на тази спирала и представляват първото сексуално ниво.

Малко по-нагоре по спиралата са онези, които прибавят емоциите към физическия секс и имат по-висш тип връзка. Те заемат второто ниво.

На третото ниво двойките общуват сексуално, психически и интелектуално с пробудено вътрешно съзнание, което е много рядко. Двойките, чиито взаимоотношения са единствено на интелектуално ниво, не са включени тук.

На четвъртото ниво са двойките, които са напреднали херметици и са постигнали цялостно общуване във всички аспекти на Аза, но все още не са осъществили дълбоко духовно общуване.

Накрая, на петото ниво, намираме единствено високо развити херметически двойки, постигнали съвършено духовно и цялостно общуване. Любовта при тях е взаимоотношение между две същества, чиито дух се проявява чрез мозъка и поради това връзката се осъществява с по-високи вибрационни честоти.

Всяко от тези нива съответства на вибрационна честота, с която се измерват степените на съвършенство в любовта и може да се използва, за да се определи доколко истинска или фалшива е връзката на влюбените от гледна точка на „идеалното съвършенство" (вж. фиг. 5).

Тези нива на проява на любовта са свързани и със степените на егоизъм. Колкото по-сексуална е връзката, толкова по-егоистична е тя и обратно, но не трябва да правим грешката да определяме фалшивата любов като егоистична, а истинската любов като алтруистична. Ако има синоним на истинска любов, предаващ вярно характера й, то по-подходящ термин ще бъде съзнателност в смисъл на по-голяма будност, критичност и мъдрост. По-съзнателният индивид естествено е по-неегоистичен, не защото е програмиран така, а като логична последица на високите си вътрешни критерии.

Описаните пет нива не представляват строго определени позиции, а се докосват и застъпват, защото показват степента на проява на любовта. Например, второто ниво не започва от някаква въображаема нула, а непосредствено над единицата, където завършва първото.

Ако първото ниво завършва на десета степен, първата степен на второто ниво ще бъде единайсет. Всичко това ни помага да разберем, че във всяко ниво има степени и всяка от тях отговаря на по-висока или по-ниска позиция в спиралата. Например, нека заместим степените в нивата с номерирани деления - примерно, ниво едно е от едно до десет- ниво две от единайсет до двайсет и шест и т. н. Важното тук е да разберем широкия кръг възможности, съществуващ в границите на всяко ниво. Двойка, намираща се на първото ниво, не може да се оценява с прибързана количествена класификация, защото нивото е само база за по-дълбок анализ. На същото това първо ниво може да има хора както със здрава, така и с нездрава модалност. Това се среща чак до трето ниво. Същото важи при оценката на развитие не само на двойката, но и на отделния индивид.

СПИРАЛАТА НА ЛЮБОВТА
Какво става, ако жена на първо ниво се свърже с мъж на трето ниво? В този пример ситуацията се стреми към постигане на устойчиво състояние на нивото на мъжа, въпреки че в някои случаи двойката може да намери някаква „златна среда".

На всяко ниво в любовната спирала се срещат сексуални, емоционални и интелектуални индивиди. Положението в спиралата не показва дали индивидът е добър или лош, защото сексуалният индивид на първо ниво може да е добър въпреки своя инстинктивен център на притегляне, докато някой интелектуален индивид, примерно на трето ниво, може да е перверзен. Културното възпитание на индивида в смисъл на познания, а не морал, не оказва влияние върху дали той е добър или лош. Перверзните индивиди може да са както много невежи, така и висококултурни, защото познанието само по себе си не е конкретно, а неутрално.

Същото положение се наблюдава в любовната спирала. Сама по себе си тя е неутрална, но хората стоят на различни еротични нива с по-висока или по-ниска вибрационна честота, която принуждава индивида да реагира според вътрешното си развитие.

Неутралността на спиралата изчезва на четвърто ниво, тъй като за да притежава съзнание, индивидът трябва преди всичко да си служи със законите на универсалната хармония, които по същността си не позволяват никакво перверзно или злонамерено действие.

Спиралата разкрива тайната на любовта. Тя обяснява защо всички видове любов са равностойни от енергийна гледна точка - те се задвижват от една-единствена енергия, но се проявяват на различни вибрационни нива. Всеки вид любов, включително братската, алтруистичната, християнската и майчината, е в основата си еротична любов, защото във всички случаи Ерос е задвижващата сила и принуждава индивида да действа в определена равнина на проява на любовта. Може да се твърди, че няма човешко творение, което да не е плод на любовта, дори най-разрушителните действия са вдъхновени от тази сила, макар в този конкретен пример проявата й да е опорочена. Любовта е силата на живота. Тя е енергията, която поддържа метаболичните и клетъчните процеси- тя е тази, която внася ред в законите на цялата Вселена. Танатос - силата, която разрушава, за да . създава нови форми на живот, не е нищо друго освен обратната страна на Ерос.
фигура 6



СТЕПЕНИ НА СПИРАЛАТА НА ЛЮБОВТА
Посредственият мъж обича жената със „същата любов" като индивида, притежаващ висши човешки способности. Неговата еротична енергия протича към по-ниски нива само защото му липсват висши качества. Това обяснява защо една и съща енергия подтиква крадеца към кражба, развратника към разврат и Леонардо да Винчи към върховете на науката, духа и изкуството. Единствената разлика е в това, че да Винчи използва зараждащата сила на Ерос, за да се изкачи по спиралата. Той извършва сублимиране, което му позволява да създава деца, но не деца от плът, а творения на ума.

Творческата или еротичната енергия не е секс, а е зараждащата сила, която придава сексуалност на индивида. Тя е още един елемент от съзвучието, което съставлява физическия живот и всички негови биологични и психологични процеси - емоция, мисъл, интелигентност, дух, душа и съзнателност. Част от тази пораждаща сила не зависи от волята на отделния човек и представлява това, което поддържа живота, но друга значителна част протича по канали, управлявани от индивида според неговото човешко качество. Тази сила издига или принизява индивида в зависимост от действията му.

Следователно любовта е всички тези неща:
1. Първична енергия и съзидателна сила

2. Вид отношение между двама

3. Вид отношение с околната среда

4. Потребност на колективното несъзнавано на човечеството

5. Конкретна ситуация, в която индивидът е поставен по отношение на еротичната спирала.
Що се отнася до отношението на влюбената двойка, съществуват три възможни ситуации.
1. Равновесие

2. Неравновесие

3. Смущения
Тези точки се отнасят до количеството и качеството на потока енергия в човешките същества по време на половия акт, който не зависи аг посочените нива на любов и поради това поражда различни възможности за еротично общуване на двойката.

Истинската любов е цялостно общуване между лица от срещуположни полове, които чрез тази връзка образуват андрогенно същество, и което се допълват взаимно, но всеки запазва самоличността и способността си за самореализация. Емоциите, инстинктите, мислите и състоянията на съзнателност, породени от този съюз, не са любов, а деца на любовта.

Това разкрива загадката на истинската любов: любовта не е сливане на двамата партньори в едно същество, а тяхно допълване, за да се образува трети индивид - андрогенно същество, тайнствено дете, в което двойката се слива, като всеки от двамата запазва индивидуалността си. За да успее, двойката трябва да постигне съвършено общуване в сексуалната, инстинктивната, емоционалната и интелектуалната сфера. Сексуалното общуване не означава само коитус, защото ако беше така, всеки, които е неспособен за коитус, би изпитал липсата на тази връзка. Сексът протича на енергийно, както и на физическо ниво чрез половите органи.

Двойка, която постигне висша реализация, управлява съзидателната сила, като постоянно се обновява и по този начин избягва магнитна стагнация. Собствената й магнитна енергия се обновява при пропорционалното и хармонично обединяване в половия акт, който може да се проявява физически или енергийно. Този балансиран тип връзка е представен символично на диаграма 7, която показва пропорционалното протичане на еротична енергия чрез секса, сърцето и интелекта, като се постига пълен контакт. По всеки от тези канали протича една трета от общия поток еротична енергия.

На фиг. 8 е показано неравновесното положение, причинено от непропорционален съюз, където по-голямото количество еротична енергия протича през половите органи за сметка на емоционалната и интелектуалната чувствителност.

От горните обяснения става ясно, че съществуват два типа сексуалност: едната е органична или физиологична, а другата -„невидима" или вътрешна, чиято истинска природа е магнитна и е свързана с протичането на човешкия Ерос в индивида.

фигура 7



БАЛАНСИРАН ИЛИ ХАРМОНИЧЕН КОИТУС

фигура 8



НЕБАЛАНСИРАН ИЛИ НЕХАРМОНИЧЕН КОИТУС
Половият акт, описан подробно в много учебници, винаги следва една и съща физиологична механика. Всички хора имат сходни реакции към външната страна на секса. Достатъчен е най-прост физически преглед, за да разберем дали даден човек е мъж или жена. При магнитната или вътрешната сексуалност обаче настъпва нещо съвсем различно, тъй като индивид от мъжки пол може да има женски магнетизъм или обратното, в зависимост от вибрацията, която индивидът придава на своето магнитно поле.

Качеството на органичния полов акт се измерва с простото удоволствие от коитуса според неговите психологични характеристики, продължителност и едновременното настъпване и сила на оргазма. Съществува обаче друг неизвестен полов акт, който свързва физическия коитус със „магнитното общуване". Тъкмо от този цялостен акт се извлича истинската еротична реализация. В противен случай изпитваме само моментно удоволствие, последвано от вътрешна празнота или тъга - ясен признак, че не е имало магнитен съюз. Магнитният коитус в по-висшата си модалност е възможен само за малцина, защото културното наследство на човечеството не приема продукта на известен тип познание. Така както съществуват характеристики, свързани с физическата сексуалност, като големината на пениса и способността му за ерекция при определени стимули, има и условия, отнасящи се до магнитната сексуалност. Трябва да не забравяме, че половите органи са постоянни, тоест те са неизменна част от нашата анатомия и са биологично унаследени. Магнитната сексуалност не се унаследява като качество- тя съществува само при човек, намиращ се на първично ниво и донякъде прилича на така наречения животински магнетизъм. В себе си индивидът притежава човешки Ерос в неразвит или ларвен стадий, способен единствено на животински реакции. Може да кажем, че в това състояние съществува „потенциален магнитен секс"- невидим пенис или вагина, които са недоразвити като при децата. Ето защо индивид, който няма развита магнитна сексуалност, преувеличава значението на физическата, като набляга на гениталиите и напразно се мъчи да намери цялостна реализация в любовта чрез секс на чисто животинско равнище. Гениталиите всъщност са животински. Магнитната сексуалност на висше ниво е „човешко-духовна".

Тъкмо този въпрос ни довежда направо до въпроса за „сексуалния грях". Всъщност той е свързан единствено с физическото общуване без по-висше магнитно присъствие. При чисто физическия коитус също има силни магнитни потоци, но те са с ниска вибрация, като при животните. Високоразвитият „магнитен секс" е съвсем различен и е свързан с магнетизма, получен от но-високо състояние на съзнателност на индивида, което е чисто, незамърсено и с по-висока вибрация. Тази сила е ясно поляризирана. Половата й принадлежност е точно определена - тя е изцяло мъжка или съвършено женска. Тази енергия е тайната на първоначалното привличане между двата пола. Когато говорим за „сексапил", имаме предвид наличието на значителна магнитна сила, която обаче не е непременно по-висша от гледна точка на съзнателността.

Магнитната сексуалност поражда редица любопитни проблеми, които ще обсъдим по-нататък. За момента може да резюмираме горните обяснения така:

1. Съществува както физическа, така и магнитна, „вътрешна" сексуалност.

2. Магнитната сексуалност, която не се създава, е несъзнателна и има инфантилен, първичен характер. Тя е неясно определена и е с ниско вибрационно качество.

3 Цялостната сексуалност се състои от органичен секс и напълно изграден и развит магнитен секс.
Можем да представим схематично нарушената любовна връзка, където еротичният поток протича по неправилни канали и предизвиква редица смущения, като например анализираните по-горе случаи на истерия. На фиг. У е показано как емоционалният център „изсмуква" цялата еротична енергия, свързана със секса и я използва за собственото си стимулиране. Това може да стане по време на половия акт или независимо от него. При коитуса физическата сексуалност следва нормалния си ход, но ако магнитната сексуалност е нарушена, тя прескача нормалните канали и достига оргазъм чрез сърцето. Това причинява загуба на мъжките качества на мъжа и на женските качества на жената, защото необходимото съотношение на енергията е нарушено. Всеки притежава магнитна сексуалност, но само тези, които са се изградили херметически, достигат пълна зрялост, издигане и развитие. Това е тайната на истинската мъжественост- - магнитен секс, наситен със съзнателна енергия, получена чрез по-висока еволюция. В това се крие и истинската женственост.

Голям брой перверзни на либидото са всъщност заболявания с магнитно-сексуален характер и могат да навредят на онези, които влизат в досег с тях, защото магнетизмът се излъчва и прониква в другите.

фигура 9



НАРУШЕНА СЕКСУАЛНОСТ

МАГНИТНА ВРЪЗКА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА
Всички хора притежават магнитна сексуалност, макар и в първична и необработена форма. Истинският „магнитен коитус" е цялостен полов акт, осъществен чрез физически и магнитен обмен. Тези, които нямат необходимото познание, могат да постигнат единствено първичен „магнитен контакт" между половете. Този тип „първичен магнитен коитус" е само имитация и карикатура на истинския магнитен съюз.

Първичният магнитен коитус притежава известно сходство с цялостния съюз. И в двата случая може да има магнитен сексуален контакт, като мъжът и жената не знаят това, без какъвто и да е физически контакт. Много хора общуват сексуално само чрез телесна близост.

Жената изпитва постоянна нужда от магнетизма на мъжа, докато той се нуждае от нея физически. От магнетична гледна точка, жената получава, а мъжът дава. За мнозина е трудно да разберат значението на думата „вамп", отнасящо се до чувствена жена, пристрастена към флирта. Тя действително изсмуква мъжкият магнетизъм, той я поддържа и подмладява. Мъжете, които й се възхищават, не съзнават, че тя отнема част от собствения им магнитен заряд.

Не всички магнитни обмени са от вампиричен тип. Магнитният обмен е нормален и настъпва дори при двама души от един и същ пол, макар и не винаги на сексуално ниво. Двама мъже, които се ръкуват, срещат или прекарват известно време заедно, разменят магнетизъм с еднаква полярност. В този случай няма сексуален обмен- явлението прилича на вече споменатия пример със застоялата вода, но в случая то противодейства на загниването. Чрез този обмен на магнетизъм с еднаква полярност „застоялата вода" се задвижва и, така да се каже, се „насища с кислород", като самият магнетизъм се обновява при условие, че между двамата съществува приятелство и че са хора със здрава, уравновесена душевност, без отрицателни магнитни заряди.

Жената изпитва постоянна потребност от мъжкия магнетизъм и тази нужда е подчинена на закона на живота в херметически смисъл, тъй като „животът" е сблъсък на две магнитни сили с различна полярност. Жена, чийто магнетизъм е пасивен или женски, получава активната сила на мъжа, която на свой ред поражда нова енергия, щом срещне женска полярност. Мъжът задоволява потребността си от пасивната женска сила единствено чрез физически контакт с жената, защото за разлика от нея той може да поглъща пряко, чрез физическа близост, съвсем малко магнетизъм.

Ще споменем мимоходом, че ако мъжът използва презерватив, половият контакт за него е само мастурбация от магнитна гледна точка, защото по този начин не получава никакъв магнетизъм. Същото не важи за жената, тъй като тя, както вече казахме, не се нуждае непременно от физически контакт, за да поглъща магнетизъм. Тя може да го приема чрез осмоза или тясна близост. В рискови ситуации обаче това не трябва да бъде причина да не използваме презерватив.

Вредата, причинена от мастурбацията, не се крие само в създаването на „магнитни демони", но и в отделянето на голямо количество магнетизъм, който е невъзстановим. Резултатът е противоположен на този при нормалния коитус, с който се постига равновесие. Онанизмът причинява голяма загуба на магнитна енергия, което засилва опасността от някои тежки болести поради отслабване на жизнените сили.

При онези групи жени, които по една или друга причина са лишени от мъжка компания, се наблюдават много заболявания, защото жените се нуждаят редовно от мъжкия магнетизъм. Тъй като женската природа е насочена към приемане, а не излъчване, когато жените само споделят магнетизма си без да има обмен, настъпват всевъзможни невротични и хистерични заболявания. Техният магнетизъм няма активен или положителен стимул и поради това се натрупва и „застоява". Не достига необходимият за него кислород (мъжкият магнетизъм). Поради тази липса малки или големи групи жени, изолирани от мъже, проявяват силно съперничество помежду си, което присъства скрито, дори когато са добри приятелки и взаимно се уважават. Този несъзнателен антагонизъм обикновено е толкова силен, че е трудно да се запази съгласие и сплотеност, и често възникват ожесточени спорове. За разлика от жените, в мъжките групи, като приемем нормалните изключения, преобладава другарство, взаимна помощ и стимулиращо съперничество. Изразът, според който жената е „ябълка на раздора", погрешно се тълкува като съперничество между мъже заради жена, докато всъщност проблемът е свързан с магнетизма. Ако има магнитен глад - нещо, което настъпва в група жени, живеещи заедно, се получава нервно неравновесие и те несъзнателно започват да подражават на мъжете. На повърхността излиза техният двайсет и пет процентов мъжки фактор и те стават много агресивни. Обратно, мъжките групи обикновено разменят неприлични разкази за действителни или измислени сексуални приключения и така с въображението си заместват физическата потребност от жена. Едно любопитно явление настъпва под въздействието на алкохола. Той стимулира онази част от другия пол, която всички носим в себе си. Когато жените пият прекомерно, те стават необикновено агресивни (мъжка характеристика), а мъжете - учудващо сантиментални (женска характеристика) и често плачат.

Интересно е да отбележим какво става с единствения мъж в група жени. Във всекидневните си отношения с тях той изпитва постепенно отслабване на психологичната си мъжественост или магнитната си сексуалност и постепенно придобива женски черти, става нерешителен, слаб и колеблив. Ако тази ситуация продължи дълго, резултатът е толкова силен, че настъпва импотентност. В този случай мъжът се превръща в единствен източник на мъжки магнетизъм за групата жени, които поради присъщата си потребност от положителния полюс поглъщат неговата магнитна сила и го оставят празен и изтощен.

Този пример важи с още по-голяма сила в семейство, където жена с доминиращ характер има прекомерна власт върху съпруга и синовете си. Проблемът възниква почти неусетно, ако мъжът е стеснителен и неуверен, а жената има силен, властен характер. Тя постепенно поглъща неговия магнетизъм, а той става все по-женствен и покорен. От друга страна, съпругата придобива мъжки черти, става строга и деспотична, защото магнитната сила, която извлича от мъжа, смущава и разстройва психиката й.

Същото се случва със синовете на такава майка. Ако по някаква причина те не са достатъчно устойчиви, у тях ще се изградят женски характеристики и е възможно да възникнат сексуални отклонения. Тази ситуация става далеч по-сериозна, когато липсва бащата, майката е вдовица или разведена и върху нея пада цялата тежест и грижите за семейството, особено ако тя самата има властен характер.

Вярно е, че има и други проблеми, например Едиповият и кастрационният комплекс, които могат да причинят загуба на мъжки качества у мъжа по други пътища и да станат причина той да възприеме пасивна женска роля, като така постепенно загуби активния си магнетизъм.

Когато в брака съществува равновесие, посочените смущения не възникват, а вероятността двойката и децата да се развиват хармонично е много по-голяма.

Жената зависи от магнетизма на мъжа, а той - от това да я притежава сексуално. Женският пол има дълбока потребност от активен магнетизъм. Мъжът изпитва силен физиологичен подтик да притежава жената, като по този начин освобождава силата на човешкия Ерос, натрупана в него. Когато тази енергия бъде потискана и трупана дълго време, тя може да прелее и да се прояви в извращение на емоциите и въображението или чрез отклоненията, характерни за садомазохизма. За жената е много по-лесно да запази целомъдрието си, защото тя непрекъснато получава задоволство от своя тип магнитен секс, стимулиран от силите, които извлича от заобикалящите я мъже. Същото нещо обаче не се наблюдава при мъжа, който е неспособен да поглъща съществени количества магнетизъм без действителен физически контакт. Въздържането е лишение, което мъжът трудно понася, защото еротичното налягане постепенно се натрупва и достига равнище, което може да засегне нервното и хормоналното равновесие.

Жената подсъзнателно знае тези явления - в тях се крие истинската причина за женското кокетство. Тя се стреми да бъде колкото може по-привлекателна, като използва най-съблазнителните дрехи, грим и украшения, но не за да търси съпруг или мъж - истинската й цел е „лов" за магнетизъм. Желанието да буди възхищение е не само средство да поддържа самочувствието си, но и подсъзнателен стремеж да поглъща мъжкия магнетизъм, който получава, когато стане център на внимание и възхищение от страна на мъжете.

Има „вампове", които прелъстяват мъжете с единствената цел да изсмукват техния магнетизъм. В някои случаи те съвсем ясно изцеждат и унищожават мъжа емоционално и психически. Нещо по-лошо - щом жената-вамп види, че мъжът е безжизнен и изпразнен, тя веднага го напуска, защото той вече не я интересува. Трябва да се подчертае, че копнежът на жената за магнетизъм действа на практика според вътрешните й качества като човешко същество. Ако е издигната като човек, тя никога няма да бъде „унищожи-тел на мъже". Обратно - ако е амбициозна, безскрупулна, меркантилна, ако й липсват висши женски качества и е физически привлекателна, тя може лесно да се превърне в „човекоядка". С това поведение тя си нанася огромна вреда. Ако основната цел във връзката й с мъжа е да отнеме магнетизма и портфейла му, тя принизява женския архетип, божествената пораждаща сила на природата. Като естествен резултат от това поведение, а не като наказание заради него, тя рано или късно трябва да плати за алчността си. Този тип жена „губи душата си". Тя трябва да се задоволи с лош заместител на душата, съставен от откъслечни, слепени и опетнени остатъци от силите, които е погълнала. Тук стигаме до необходимостта да обясним тайната на женската душа, което ще сторим на следващите страници.

В сферата на магнитните отношения между мъжа и жената трябва да разгледаме магнитните полярности и влиянието им, като анализираме инстинктивните, психичните и мозъчните полярности. Мъжките и женските качества се изразяват различно в органите на всеки пол. Мозъкът, например, при жените е активен и с мъжки характеристики, докато при мъжете е пасивен, с женски характеристики. Освен това, жените са женствени в сексуално инстинктивен смисъл, но клиторът е с мъжка полярност. Мъжете са мъжествени в сексуален смисъл, но простатата има женска полярност. Както при мъжа, така и при жената сърцето е андрогенно - то притежава качествата на двата пола или двете полярности.

Този ключ към загадките на взаимоотношенията на двойката ни разкрива защо мъжът разчита интелектуално на жената. Мозъкът е матрицата на мъжа и той остава интелектуално стерилен, докато не бъде психично оплоден от жената. Може би това е една от причините, подтиквали средновековния рицар да търси дама на сърцето си. Тя трябвало да бъде женствена, да вдъхновява благородния рицар и да опложда неговата интелектуална матрица, за да твори в областта на разума. Тази динамика обяснява и привидните различия в произведенията на някои поети и писатели, когато по някаква причина се разделят с любимата си и започнат връзка с друга жена. Въздействието понякога е толкова силно, че те напълно губят блясъка, присъщ на творбите им преди раздялата с първата жена. По-късно, в зависимост от съдържанието на мозъка на новата жена, творбите на такъв мъж се свеждат до ритуален акт не по отношение на културното, техническото и професионалното им изпълнение, а що се отнася до качеството, чувствителността, разбирането и дълбочината. Разглеждан херметически, мъжът не е творец в света на разума и се нуждае от съюз с жена, за да създава в тази сфера. По същия начин жената не е творец в сферата на инстинктите й за тази цел се нуждае от силата на мъжа.

Това обяснение показва, че наред със създаването на деца от плът, между мъжа и жената могат да се зародят много други неща. Този възглед сочи и голямото значение на обучаването на човешката двойка, която според степента на познание, хармония, човечност и качество, може да има сублимиращо или разрушително въздействие върху индивида.

Съвършенството на енергията в двойката може да извиси всеки от двамата до небето, да го хвърли в ада или да го държи неопределено дълго във възможно най-блудкавото чистилище. Много мъже никога не постигат определени цели, защото нямат необходимата подкрепа, за да използват силата на волята си за действителното си осъществяване. Когато Архимед изрича думите: „Дайте ми опорна точка и ще повдигна света", той няма предвид физическата страна на нещата, а едно езотерично херметическо понятие. Лостът в това сравнение е волята на мъжа, а опорната точка - жената.